Отдавна вече не съм екзистенциалист, но текстът на един от любимите ми философи все още най-точно (и с почти необясним за мене профетизъм) обяснява онова, което ми се случва през последните две години, както и онова, което (явно) ще ми се случи в най-непосредственото бъдеще.
(За последиците ще бъдете уведомени своевременно. Нали затова списвам блог…)
One reply on “Погнусата”
[…] е да се окаже, че саморефлексията върху погнусата не е достатъчна. Вероятно е препоръчително се […]