Ех, ако Ваня Щерева беше написала роман, по който да се направи сценарият на най-добрия български телевизионен сериал за последните 20 години… Впрочем, проверката на този факт отнема не повече от 10 секунди. Редактирането на недостоверното изречение би отнело не повече от 30 секунди. Медийното жълто обаче се интересува не от достоверността, а от митологичността. Нея спазва и заради нея пролиферира сред слънчогледите.
One reply on “Стъклено и жълто”
Писането на роман върху филм винаги ми се е струвало проява на лош вкус, за разлика от обратното (разбира се, когато обратното е добре направено). Поради което Ваня Щерева доста „олекна“ на ценностния ми „кантар“. А представянето на едното за другото е тотална мърлявщина, която, за съжаление, не ме учудва, имайки предвид нивото на професионализъм на голяма част от българските „журналисти“, на които неща като „причина“ и „следствие“ са им последният проблем. (Наскоро ми се случи медии да ме цитират, като вместо „погребат“ бяха написали „приберат“ и вместо „му“ по отношение на подлежащия на погребване – „ми“. Дребни неточности, нали. И това дори не е най-големият абсурд в медийното „отразяване“ по отношение лично на мен.)