Точно преди 23 години, сутринта след абитуриентския ми бал (ресторантът на хотел “Хемус”; танцувах със Соня Васи, която тогава се изявяваше с Братя Аргирови, пях с “Тоника СВ”…) дълго и мъчително разсъждавах (на бала само аз не се напих) за преживяното през 11-те години в училището. Макабрената равносметка беше, че Системата, средата и “такова-беше-времето” са формирали, култивирали и насърчавали в младите хора край мене изумителни компоненти на личността (на илюстрацията). Лошото е, че напоследък дълго не можех да се сетя какво точно се е променило за близо четвърт век. Ами ето какво: днес това са най-важните, луксозните съставки от рецептата на житейския успех; тайната на нормалността; апокрифните ценности. Не само за моето поколение.
(Не се стряскайте… В пристъпи на демоде морализаторство изпадам не повече от веднъж годишно.)
8 replies on “Компоненти делукс”
А какво е „макабрена“ равносметка и къде пада ударението? Равносметка на МкАбър?
http://www.google.com/search?hl=en&safe=off&q=%…
и какво означава?
http://en.wikipedia.org/wiki/Macabre
И защо не „мрачната“ равносметка. тогава?:) Или ако държиш на поетичното изразяване „прокобната“ равносметка.
Защото има разлика в значението, която съответно води до разлика в смисъла, ерго – в посланието.
Така е. Едното звучи умно, другото – не :) В тази връзка (с макабрата) чел ли си „Пепелявият“ от Жорис-Карл Юисманс? Не може да си я пропуснал, ако си сериозен макабрист.
Въобще не съм макабрист, макар че упорито се опитват да ме направят такъв.
Апропо, проблемът не е в това дали нещо звучи умно, или не. По принцип в този блог се практикува толерантност към всички нива по скалата умност-глупост – от човеколюбие.
Стилистиката (и въобще парадигматичните аспекти на езиковата употреба) е огромна тема, не е за коментари в блог… :) Ще напиша в някой прекрасен ден нещо по въпроса.