Страсти по Старата къща

Максим Горки слуша радио

Днес Съветът за електронни медии избира нов генерален директор на Българското национално радио. Формално изборът е между 9 кандидати, но всъщност е между ретроутопията на командно-административната фикция за държавното радио и бъдещето на модерно европейско обществено радио. Сложен избор по време на криза, в условия на тежък поколенчески проблем, в ситуация на реформа, която не може да започне вече 20 години. Мъчителен избор между БНР 2.0 и… (Неотдавна рзглеждах с много млад колега снимка на сградата на Радио София, направена малко след построяването й през 1941 г. Младежът невинно ме попита това мавзолеят ли е.)
Днес за първи път независимият медиен регулатор на България ще гласува явно за избирането на кандидата, който ще заеме (прекалено) отговорния пост на ръководител на най-старата медиа в страната. Всеки от членовете на СЕМ ще огласи мотивите за избора си. Вчера присъствах на изслушването в СЕМ на Анета Милкова (с която сме колеги и приятели две десетилетия) и дори с кожата си усетих, че изборът от 28 май 2010 г. е исторически. Друга дума няма как да измисля, въпреки че не понасям подобен патос, защото все още съм оптимист: в зората на безмедийното дигитално битие ясно личи, че цивилизацията успява да направи съвсем протоколен всеки подобен избор, пък дори и органът, който го извъвршва, да е педантично независим…

На илюстрацията: Максим Горки слуша радио, фотография от корицата на българското списание “Радио вести”, юли 1930 г.

Борислав Борисов
28.05.2010