Точно преди 23 години, сутринта след абитуриентския ми бал (ресторантът на хотел “Хемус”; танцувах със Соня Васи, която тогава се изявяваше с Братя Аргирови, пях с “Тоника СВ”…) дълго и мъчително разсъждавах (на бала само аз не се напих) за преживяното през 11-те години в училището. Макабрената равносметка беше, че Системата, средата и “такова-беше-времето” са формирали, култивирали и насърчавали в младите хора край мене изумителни компоненти на личността (на илюстрацията). Лошото е, че напоследък дълго не можех да се сетя какво точно се е променило за близо четвърт век. Ами ето какво: днес това са най-важните, луксозните съставки от рецептата на житейския успех; тайната на нормалността; апокрифните ценности. Не само за моето поколение.
(Не се стряскайте… В пристъпи на демоде морализаторство изпадам не повече от веднъж годишно.)