За по-малко от година хората, с които си общувам във Facebook, станаха 112.
Когато преди 3 годи създадох профила си в тази социална мрежа, в нея имаше само трима, с които бих се радвал да общувам… Фейсбук възникна в една парадигма, разви се в друга, а сега му се налага да оцелява в трета. Бях блокирал профила си за повече от година, но след това бях много приятно изненадан от удоволствието да откривам там хора, които обичам, ценя и уважавам (дори без да ги познавам пряко).
Въпреки всичко, продължавам да вярвам, че Фейсбук е важна социокултурна, душевна, духовна и хуманитарна терапия в нашето безумно стратифицирано и оснобено общество. Преди малко обсъждах с университетски преподавател дали, всъщност, тези “приятелства” не е по-добре да се наричат контакти.
Публикувам поредната екранна снимка от профила си във Фейсбук не за да се изфукам, а за да благодаря.