За по-малко от година хората, с които си общувам във Facebook, станаха 112.
Когато преди 3 годи създадох профила си в тази социална мрежа, в нея имаше само трима, с които бих се радвал да общувам… Фейсбук възникна в една парадигма, разви се в друга, а сега му се налага да оцелява в трета. Бях блокирал профила си за повече от година, но след това бях много приятно изненадан от удоволствието да откривам там хора, които обичам, ценя и уважавам (дори без да ги познавам пряко).
Въпреки всичко, продължавам да вярвам, че Фейсбук е важна социокултурна, душевна, духовна и хуманитарна терапия в нашето безумно стратифицирано и оснобено общество. Преди малко обсъждах с университетски преподавател дали, всъщност, тези “приятелства” не е по-добре да се наричат контакти.
Публикувам поредната екранна снимка от профила си във Фейсбук не за да се изфукам, а за да благодаря.
5 replies on “112 (Post-privacy World)”
Няма да познаеш кое най-много ме изуми. У дома си имаме поговорка. Тя гласи: „Всички пътища водят към Васил Видински“. Непрекъснато се оказва, че хора, които най-малко очакваме, познават Васил Видински :-).
Ами мога само да се зарадвам от сърце! Васил Видински го познавам, реално, само чрез Фейсбук. Което не ми пречи да му се радвам искрено. :-)
и аз с изненада открих, че се познавате с Васко, той е страхотен човек. абе нали знаеш, те краставите кучета отдалеч се надушват :)
относно демонстративното смачкване, гледай какво се случи с мен в началото на седмицата, още не мога да го осмисля. пази се от подобни низки закачки. ето, говори си със Светла, с Васко, с мен :) агресивните остави настрана, и така агресията им ще се върне към тях самите.
:)
Темата от втория абзац на твоя коментар я изтрих от публикацията си… Ще ти обясня защо, когато се видим на кафе. :)
Лошото е, че агресивните трудно ще ни оставят нас на мира…
Междувременно станаха 124, едно денонощие по-късно. :)