Categories
Блогосферата Дигиталното битие Интернет Регламенти Средата Уеб 2.0 Хората

Трансфер на 222 думи за “Стъклен дом”

Първата част от публикацията ми за телевизионния сериал “Стъклен дом” от 12 април 2010 г. е преписана на 15 април 2010 г. в комерсиален сайт. Фрагменът от текста е пренесен механично (222 думи, до първата четвърт от първото изречение в третия абзац), без по какъвто и да било начин да са спазени условията на лицензията за свободно споделяне.

Лицензионното споразумение “Creative Commons – признание – некомерсиално – без производни произведения, 2.5, България”, с което се уреждат авторските права върху съдържанието в този блог, е посочено тука чрез хипервръзка под основното съдържание, видима и достъпна от всяка страница в сайта. Неговите клаузи определят:

Можете свободно:
  • да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението,
Съгласно следните условия:
  • Признание — Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
  • Некомерсиално — Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.
  • Без производни произведения — Произведението не може да бъде променяно, преработвано или надграждано.

В случая са пренебрегнати и трите условия за свободно споделяне:

  • авторът не е посочен (нито с име, нито с линк към източника на цитата);
  • копиращият сайт е комерсиален (съдържа търговски съобщения, които, изглежда, са заплатени от трети лица);
  • произведението е променено (възпроизведен е само фрагмент).

Екранна снимка на публикацията в комерсиалния сайтВляво – екранна снимка (вижда се в оригинален размер след кликване върху умаленото изображение) на публикацията, в която се твърди, че са цитирани мнения от форуми (копираният от тука фрагмент е до снимката на Стефан Данаилов).

Очевидно е, че част от публикацията в този блог е възпроизведена, без да са спазени дори елементарните прила за коректно цитиране (посочване на името на автор и на източника).

Дори да бъде направено логичното (и добронамерено) допускане, че целта на копиращите е била да цитират, а не да възпроизведат пиратски текста, този хуманен ход също води единствено до тъжната констатация, че тези хора не познават общоприетите етични принципи. Време е да ги усвоят, защото етиката и уважението към авторството са стълбовете, върху които се гради битието на съвременната онлайн публичност, а и на всяка друга цивилизована среда за комуникация.

6 replies on “Трансфер на 222 думи за “Стъклен дом””

И какво смяташ да направиш? И от нашия сайт непрекъснато крадат статии. Като направя забележка, слагат линк, който след няколко часа отново махат. Не ми се разправя вече с бездарни, безресурсни и безидейни същества (дали познават етичните принципи не е ясно, важното е, че не им пука за етичните принципи)

Реших да се зачета в закона: “ Чл.24. (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:… 2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.“

Та, ако съдът тълкува „обичайната практика“ в наистина буквален смисъл, посочването на автора съвсем не е задължително… :/

Има едно важно условие: „освен ако това е невъзможно“. Не познавам закона, но ако зависеше от мен, след „обзор“ трябва да има логическа запетая. Според мен може да се използват цитати при критика или обзор – при условие, че се посочи източника и името на автора. Задължението за посочване на източника и автора отпада, когато това е невъзможно. В този случай, в тежест на използвалият цитати е да докаже, че съществува хипотезата на невъзможност да се посочи източника и автора, когато това не е сторено. Като пример се сещам за т.н. „народно творчество“ или „неизвестен автор“.
Отделно от горното, втората част на текста въвежда принцип на пропорционалност. В противен случай само си представете колко литературни произведения биха се препечатвали под оправданието, че всъщност представляват цитати, и без да се дължи възнаграждение на автора.

Нямам намерение да ангажирам почитаемото родно правосъдие с този дребен и незначителен казус. Надявам се, обаче, че неговото разискване от етична и правна гледна точка е полезно за всички.
Благодаря ви за интересните и задълбочени коментари.

А в случая авторът е предоставил подробни указания при какви условия предоставя правото на безплатно ползване… Оправдание за анонимен копи-пейст липсва в света на правната регулация, още повече пък при наличието на легален начин да се посочи източник и да се ползва съдържанието безвъзмездно, тоест да се упражни елементарна етика… :)

А в случая авторът е предоставил подробни указания при какви условия предоставя правото на безплатно ползване… Оправдание за анонимен копи-пейст липсва в света на правната регулация, още повече пък при наличието на легален начин да се посочи източник и да се ползва съдържанието безвъзмездно, тоест да се упражни елементарна етика… :)

Comments are closed.