Този сериал започва с панорама на полилеите във Военния клуб и с убийството на майор Деянов (“На всеки километър”), тоест на персонажа на Стефан Данаилов. По-мащабен мост над телевизионните епохи (и над поколенческата стратификация) у нас едва ли би могъл да бъде построен още от пилотния епизод. Създателите на сериала не са се постарали да запомнят мантрата, че у нас качествена сапунена опера не може да се произведе. Затова пък са се успели да демонстрират, че българска аудиовизуална твроба може да бъде създадена с перфектно (дигитално) качество на визията и на звука, с извънредно балансиран и ненатрапчив, но динамичен и смислово натоварен монтаж, със спокойна, уверена и ерудирана режисура, с перфекционистки почерк на камерата.
Новият сериал “Стъклен дом” заслужава сериозна критическа рефлексия (а тя е възможна след проследяването поне на част от първия сезон – цели 66 епизода, за всеобща радост). Сценаристите му са намерили онова автентично съкровище на критическия реализъм (типични герои в типични обстоятелства), заради което в родните телевизии през последните две десетилетия бяха изровени и нахвърляни по екраните ни тонове блудкава сериална тиня. Още от първия час на сериала личи, че авторите му познават отлично социокултурната реалност у нас и осъзнават колко комплексна и усложнена задача е създаването на телевизионен наратив, който да привлече и задържи пред екрана наистина цялото семейство.