На 20 юли 1960 г. в 20.00 ч. за първи път в ефира на Българската телевизия се появява заглавието „По света и у нас“. Централната информационна емисия на съвсем младата тогава телевизия е програмирана с половин час по-рано от Вечерния осведомителен бюлетин на Българското радио и този мъдър ход във вертикалната програмна схема влияе и до днес на цялото вечерно телевизионно новинарство, особено в търговската му версия… Гледането на новините по телевизята в 20.00 ч десетилетия наред беше базисен битов навик на нацията. Първата двойка говорители, които представят новините, идва от радиото – Никола Филипов и Любинка Нягулова.
Един от създателите на анимираната шапка на „По света и у нас“ (въртящото се земно кълбо и обикалящият го пръстен със заглавието) беше 30-на години по-късно мой преподавател по операторско майсторство в университета… Заради „По света и у нас“ от много малък научих разликата между авторство и изпълнителство в електронните медии. Подражавах пред огледалото на Чичко Филипов как чете новините и се наложи родителите ми да ми обясняват, че текстът, който произнася, не е написан от него. А пък аз, ако искам да ставам журналист и да си пиша сам текстовете (исках, представяте ли си, още на 4-5 години), трябва много старателно да уча и да бъда за пример… Заради едно шефче (дошло от зони извън журналистиката) в новинарската дирекция на БНТ от началото на 90-те нямам нито минута репортерски и редакторски стаж в новините на телевизията (тогава единствена), макар че съм магистър по телевизионна (и културна) журналистика. Също и заради една прословута бивша водеща на „По света и у нас“, която обясняваше на моя близка приятелка и колега, тогава репортер в новините на БНТ, че била прочела два вагона книги, но думата сецесион не била срещала… Е, по това време хем старателно следвах, хем блажено обитавах редакционните и духовните пространства на в. „Култура“, та изпъчването пред телевизионните камери беше последната ми грижа.