Категория: Дискурс

Под носа на онзи чаровен институт, а и далече отвъд полезрението на обитателите му, съвременният български език ври и кипи. Чак прекипява от бурни словотворни флиртове между различни стилови регистри, онлайн вербални репертоари и радостна младежка игривост. А знайно е, че словотворното първо изразява и отразява мислотворното, а сетне го и моделира.
Чудя се обаче дали тези, дето туитят, сорят и лузват, няма съвсем скоро да превърнат в тотални лузъри онези, дето си позволяват в ефира на национална комерсиална телевизия да пробутват стари вицове, препълнени с вулгаризми под етикета на комедийно развлечение. Е, не само се чудя, но и тайно, но искрено се надявам това да се случи.
Словотворната фриволност на новото поколение може да се окаже радикална терапия срещу масмедийното заробване под естетическото иго на телесната долница.
Туитя, впрочем, е по-забавно от туитвам, защото е образувано по аналогия с чатя. Езикът е (неподозирано за факирите на клиентелизма) велика сила. Независимо от усилията да бъде препариран чрез кодификационно нормализаторство (винаги натоварено с безпомощен идеологически заряд в полза на нечие статукво). И въпреки насилственото му и бодро официализирано чрез масмедиите опростачаване, за което пък е още по-ясно чие зарзаватчийско благоденствие обслужва.