Упражнение по моментално споделяне на статус в реално време
Цяла вечер съзерцавам новите листа на все още малкия фикус, койго живее в стаята ми от първия ден на годината, и не мога да спра да се радвам на новината, че младият философ и блогър Ясен Праматаров започва да пише дисертация на тема “Епистемология на виртуалните социални мрежи”. Докато се екзалтирам от представата как някой ден ще прочета докторската му теза и отново ще пия много дълго кафе с него, старателно си приготвям отвара от бял бъз с респираторно-терапевтична цел. Възнамерявам съвсем скоро да погълна отварата, подсладена с много мед, но небрежно отлагам лечебното тайнство, защото ритуалът по приготвянето е пренаситен с асоциации, конотации и предчувствия, проникнали в мене (изглежда) още преди да се родя (тоест, на националния стадион по време на младежкия фестивал).
Ето какви: Туитър е рафинирана хипарска комуна (поне в малките езикови общности като българската); блогът е интерактивен монолог (единственият публично валиден и смислово автентичен в обществото на спектакъла)*, всяка нова статия в Уикипедия е “пирон в ковчега на капитализма”. (Всяко хлапе би възкликнало още по средата на предишното изречение, че шаманското предприемачество в бранша управление и консултиране на онлайн присъствие, публичност и идентичност би могло да ме направи богаташ. Е, да не се вдетиняваме, богаташ няма да ставам.) Омайни са подобни епистемологични видения в полунощ, но от седмица насам наяве и насън се мъча да отгатна дали някой (на местна почва) се сети вече да обяви края на партизанската война на знаците.
Вдигам наздравица с чаша бъз. Ако след малко, преситен с прана, се втурна да събера необходимите концептуални продукти и успея да забъркам любимата си феноменологична каша, току виж съм обявил и края на войната. (Бъдете нащрек.)
___________________
*Неслучайно най-видният диалогист от телевизионната ера у нас снабди блогърите с етикета “заразно зло”. Тази дискурсивна случка се разигра на страниците на традиционна печатна медиа, успешно поела по пътя на конвергенцията. Още един симптом, че партизанската война на знаците е приключила с необратима победа.