Categories
София Средата Хората

Павилионът на обречените (2008 г.)

ам са още в шест без пет. Сутринта. Всеки сезон. Будят квартала, докато чакат продавачката да отвори. Понякога са само 4-5, друг път са десетина.
Кресливи, прегракнали, некъпани от седмица, неизтрезнели от месеци. Задължително самодоволни. Мъже на около 60 години. С непоклатимо самочувствие. С патос на поп-фолк зомбита. С многотомен речник на вулгаризмите. Вероятно го съхраняват в шкембетата си.
В шест без две продавачката с гърлен кикот започва да им налива по една двойна. Домашно модифицирана. В шест и десет владетелката на павилиона вече е минала на щастливо грухтене. След четвърт час пластмасовите чаши се търкалят по шосето. Заводският автобус поглъща няколко обречени тела от спиртосаната групичка.
Останалите са бюргери. Отиват да спят.

Там са още в шест без пет. Сутринта. Всеки сезон. Будят квартала, докато чакат продавачката да отвори. Понякога са само 4-5, друг път са десетина.

Кресливи, прегракнали, некъпани от седмица, неизтрезнели от месеци. Задължително самодоволни. Мъже на около 60 години. С непоклатимо самочувствие. С патос на поп-фолк зомбита. С многотомен речник на вулгаризмите. Вероятно го съхраняват в шкембетата си.

В шест без две продавачката с гърлен кикот започва да им налива по една двойна. Домашно модифицирана. В шест и десет владетелката на павилиона вече е минала на щастливо грухтене. След четвърт час пластмасовите чаши се търкалят по шосето. Заводският автобус поглъща няколко обречени тела от спиртосаната групичка.

Останалите са бюргери. Отиват да спят.

__________

Това е един от последните текстове в предишния ми блог, от февруари 2008 г.  Публикувам го отново в чест на всички онези прекрасни хора, които вече близо две години ме питат къде ми е блогът, защо е изчезнал и няма ли да го възстановя. Благодаря ви, приятели!