Блогът „Нищо лично“ прекрати съществуването си.
Лесно е да се обобщи: за краткото си съществуване експериментът на талантлив(и) автор(и) доказа, че в квазибитието също може да се пише качествена критика, но само при пълна анонимност. Жестът беше разбран, поне донякъде, поне от малцина.
Трудно е да се повярва, но това обобщение е невалидно. Появата, битието и прекратяването на този блог доказаха нещо далече по-съществено: на местна почва автентичната алтернатива на квазибитието е небитието.
(Апропо, илюзията, че всичко това има нещо общо с културтрегерски пози, драматизиращи теорията на Барт за смъртта на автора, наистина е удобна и утешителна – за всички, които имат нужда от утешаване.)