Нормативистката идеология на щастието налага постигането му чрез интериоризирана принуда. Следва задължителното му поддържане чрез самоотвержена консумация и стандартизирани формални процедури на сублимация – до пълно изтощение на екзистенциалните ресурси, до себеотвержен отказ от индивидуална алтернатива, до тотална онтологична зависимост.
Попкултурният продукт “щастие” е материален, веществен, опредметен, онагледен, измерим е и има цена. Неговото най-важно качество е наличието в определено количество. Неговият най-страшен враг е онова състояние на индивида, което (в не особено популярната литература) се нарича личност.
Извънидеологическото състояние на щастие е друга тема. Вероятно е и тема от друга социокултурна реалност. Това обаче не би трябвало да пречи на съвременния образован, ерудиран и уважаващ себе си човек понякога да се замисля над принудите, които средата ласкаво му е вградила.
3 replies on “Профилактика на щастието”
Щастие като реифициране на социален стандарт/принуда versus щастието като дух.
Елиас наистина ще ти се услади, между другото. Това го казвам по повод на интериоризираната принуда.
Ще чета Елиас скоро, надявам се. :)
[…] Профилактиката на щастието беше началото ми за тази нощ. Последва бърз преглед на писмата – едно категорично не беше написано от познат, но реших да го отворя. Нали знаят онези, които са ме слушали да преподавам – не отваряйте писма от непознати! Още повече, когато и не разбирате какво точно пише. Милите ми човечета, които са в профилирани паралелки със засилено изучаване на английски – за тях, за тях е написаното в следващия линк: Gordian Knot Записахте ли се вече? Какво чакате? Някъде някой – вместо да намери решение, да разсече поредния проблемен възел, за по-лесно? Пак ли лесното? Къде е това лесно, да го ГРАБНЕМ!? […]