Уроци по персоналност

До 5 август 2010 г. в галерията на Института за съвременно изкуство можете да видите изложбата “Персона” с куратор Вяра Млечевска. На снимката е показано онова, което се вижда през окуляра на обемистия и достатъчно загадъчен бял куб на Мисирков & Богданов – обектът “Урок по танци” с видеоучастието на режисьора Валентин Вълчев. Не мога да се сетя някога да съм виждал по-изразително и по-убедително визуализиране на механизираната куха автореферентност на собствената ни съвременна попкултура. Докато почтително се навежда пред обекта, за да види съдържанието на фино ироничната видео-огледално-механична латерна магика, зрителят дори би могъл да бъде сполетян от спомени за обществото на спектакъла…

Наблюдателят на вестник “Култура” (седмичникът присъства до края на юли в галерията като част от творбата на  Камен Стоянов, показана в така наречената паразитна галерия – в чекмеджето на кухнята в галерията на ИСИ) предлага любопитна интерпретация на тази екпозиция. Хубавото е, че ценителите на съвременното изкуство у нас не са чак толкова голяма маса, че да са лишени от способността за персонална перцепция на творбите…

Изложбата “Персона” изправя зрителя пред визуално стимулиран (а понякога и бравурно усмихнат, както при серията на Лубри) размисъл върху онези важни въпроси, които обикновено са мълчаливо прогонени от делничното културно битие (най-важният: способността за опазване и отстояване на собствената личност). Болезнено драматично това се случва във видео и фото документацията от пърформанса на Боряна Росса и “Ултрафутуро”. Впрочем, за хора, снабдени с модната напоследък хипертрофия на егото, общуването с подобни произведения е противопоказно. А сред тълпите вманиачени проповедници на нормализаторството съпреживяването на пришиването на артиста към огледалото би могло да предизвика лечебен шок (но те, за жалост, ще си го спестят).

Свръхизразителната, лаконична, но вълнуваща работа “Джеймс” на Правдолюб Иванов, творбите на Камен Стоянов и на Валентина Петрова, артистичната находка “Бъфало” на Иван Мудов – поредица произведения, покрай които няма как просто да се разходите. От малката галерия човек излиза зареден с вдъхновяващи питания към себе си и към социалния свят наоколо: кой, кога и къде поставя границите на собствената му персоналност; защо, как и доколко сме (не)способни да оценностим различността и уникалността на екзистенциалното присъствие сред другите; научени ли сме на персоналност… Не бива да пропускате подобни изложби – има реален шанс да срещнете себе си там.