Нормативистката идеология на щастието налага постигането му чрез  интериоризирана принуда.  Следва задължителното му поддържане чрез самоотвержена консумация и стандартизирани формални процедури на сублимация – до пълно изтощение на екзистенциалните ресурси, до себеотвержен отказ от индивидуална алтернатива, до тотална онтологична зависимост. Попкултурният продукт “щастие” е материален, веществен, опредметен, онагледен, измерим е и има цена. Неговото най-важно [...]