Епистемологичен бъз

Упражнение по моментално споделяне на статус в реално време

Цяла вечер съзерцавам новите листа на все още малкия фикус, койго живее в стаята ми от първия ден на годината, и не мога да спра да се радвам на новината, че младият философ и блогър Ясен Праматаров започва да пише дисертация на тема “Епистемология на виртуалните социални мрежи”. Докато се екзалтирам от представата как някой ден ще прочета докторската му теза и отново ще пия много дълго кафе с него, старателно си приготвям отвара от бял бъз с респираторно-терапевтична цел. Възнамерявам съвсем скоро да погълна отварата, подсладена с много мед, но небрежно отлагам лечебното тайнство, защото ритуалът по приготвянето е пренаситен с асоциации, конотации и предчувствия, проникнали в мене (изглежда) още преди да се родя (тоест, на националния стадион по време на младежкия фестивал).

Ето какви: Туитър е рафинирана хипарска комуна (поне в малките езикови общности като българската); блогът е интерактивен монолог (единственият публично валиден и смислово автентичен в обществото на спектакъла)*, всяка нова статия в Уикипедия е “пирон в ковчега на капитализма”. (Всяко хлапе би възкликнало още по средата на предишното изречение, че шаманското предприемачество в бранша управление и консултиране на онлайн присъствие, публичност и идентичност би могло да ме направи богаташ. Е, да не се вдетиняваме, богаташ няма да ставам.) Омайни са подобни епистемологични видения в полунощ, но от седмица насам наяве и насън се мъча да отгатна дали някой (на местна почва) се сети вече да обяви края на партизанската война на знаците.

Вдигам наздравица с чаша бъз. Ако след малко, преситен с прана, се втурна да събера необходимите концептуални продукти и успея да забъркам любимата си феноменологична каша, току виж съм обявил и края на войната. (Бъдете нащрек.)
___________________

*Неслучайно най-видният диалогист от телевизионната ера у нас снабди  блогърите с етикета “заразно зло”. Тази дискурсивна случка се разигра на страниците на традиционна печатна медиа, успешно поела по пътя на конвергенцията. Още един симптом, че партизанската война на знаците е приключила с необратима победа.

Борислав Борисов
23.02.2010

  • Бени

    Различни са начините, по които приключва една война … вкл. с капитулация. Кой е твоят?

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Няма как – професионално изкривяване: специално за семиологичната война, вдъхновена от Маклуън и обявена от Еко, бих обявил победата с подобаващия метално-бравурен патос на един прероден Левитан. :)
    А сериозният ми отговор е, че преди повече от десетилетие преведох за в. “Култура” колонките на Никълъс Нигропонте в сп. Wired, (издадени след това в книга, която носи името на рубриката – “Being Digital”, та въведох и превода на това понятие като “дигиталното битие”, за разлика от френския превод, например, който е “Цифровият човек”) в които той доказа, че средството вече не е съобщението. Това е само един от множеството ми малки, но скъпи на сърцето ми приноси за тази победа… Апропо, този блог е също част от нея.
    Капитулациите липсват в поведенческия ми репертоар.

  • С. Г.

    Боре! Чак сега открих блога ти и го препрочитам от два часа. Много силно съм развълнуван, че отново пишеш. Наскоро те видях в рейса и почти не можах да те позная. Дръж се, умнико!

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Държа се аз, но на моменти се сещам, че няма за какво, освен за фикции… :)
    Апропо, защо е тази инциална анонимност, като по мейла веднага се сетих кой си?

  • http://www.xn--m1achzn.com/ Атанас Боев

    Абе, имам едно такова… чувство, че можеш да пишеш много, а си решил да пишеш малко. Има ли някъде по-дълъг твой текст?

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Това е блог. Пише се кратко.
    Краткото писане е по-трудното. Многото писане е за начинаещи. :)
    Има по-дълги мои текстове, които са в жанровете репортаж или интервю. Публикувани са във вестник “Култура” в края на миналия век.