Диана Попова: Публично/лично

Портрет на Диана Попова от Андревй Даниел

Андрей Даниел, портрет, 1986 г. (публикува се за първи път)
и китайска роза в ателието на Диана Попова.

Винаги съм се въздържала от писане на текстове в интернет. Причината е, че тази среда поставя на изпитание моето усещане за публично и лично. Става дума за граница, която съм си изграждала десетилетия наред и която достатъчно ясно за мен отделя професионалното ми писане на статии от собственото ми аз. Оградила съм си това „аз”, не защото в него има нещо кой знае колко тайно и любопитно – напротив, то е твърде безинтересно, понякога и за самата мен. Но си е мое, радвам му се – такова каквото е. И се стремя да спестявам на другите, а и на себе си неговата безинтересност.

Една случка от преди няколко дни първа разклати хармоничната ми граница между публично и лично. Променяйки картините по стените в ателието си, изведнъж установих, че всичките съм ги рамкирала прилежно – включително рисунки, илюстрации, колажи. И единствено портретът ми от Андрей Даниел е без рамка. Виси си на стената, закачен на подрамката, с тук-таме стърчащи отстрани конци от платното между пироните. Как е възможно – ужасих се аз – точно Този портрет да е в това състояние! Тутакси го метнах в едно такси, дадох го в ателието за рамки и на другия ден беше готов.

Едва по-късно си дадох сметка какво е станало. Като всички изкуствоведи, предполагам, и аз имам няколко портрета от художници. Възприемала съм позирането като чудесна възможност да ги наблюдавам как рисуват – което си е чисто професионален интерес. Но само един от тези портрети постоянно присъства в живота ми – този от Андрей Даниел. Върви си с мен, където и да се местя, настанява се на някоя стена и ме гледа. Критично, разбира се.

И така 21 години. Без рамка. Вероятно защото съм го възприемала като моето „аз”. До онзи следобед, в който осъзнах, че това там не съм аз – то е произведение на изкуството. При това много качествено произведение. И ако аз мога да се отнасям небрежно към себе си, да се отнасям така към него си е чисто безобразие.

Сега съм в нова ситуация. Гледаме се с моето вече официално рамкирано аз/не-аз и изживявам/е новата проекция на публично/личните си отношения. Какъвто е и този текст впрочем.

Посвещавам го на Борислав Борисов – защото го провокира. И заради гиргините…

Диана Попова

______

Благодаря от все сърце на Диана Попова,
че прие да бъде първият
специален гост
в моя блог. Надявам се, че ще успея
да ви представя още много личности,
чието приятелско присъствие в моя живот
ме прави щастлив човек.

Борислав Борисов
12.02.2010