Кафе в ледниковата ера

Кафенето е на самообслужване, но е по средата на пъпа на София.
Аз (вцепенен от дълго лутане из ледените пързалки, наричани незнайно защо улици):  Двойно еспресо, чисто, моля.
Тя (на около 25 години, висока, дългокоса брюнетка, надменна, непринудено кичозна; опитва се да тушира югоизточния си акцент):  За тука ли?
Аз (невинно): Да.
Тя: Дълго или късо?
Аз (с наченки на лек шок): Двойно, моля.
Тя (с гръб към мене): В голяма чаша ли го искате?
Аз (замислено, с поглед, който хаотично се опитва да открие чашите, за да оцени размерите им): Да, моля…
Тя (в очите й пише с едри букви, че съм дебил): Сметана?
Аз (с рутинирано смирение): Без сметана. Чисто го пия, благодаря.
Тя (с поглед, великодушно вперен в крещящия над главата ми плазмен телевизор): Два и шейсе!
Докато отброявам две монети по левче и три по двайсет стотинки, си внушавам, че психологическата битка е приключила.
Аз (с опит за усмивка): Мерси. Лека работа!
Тя мълчи и ме гледа ехидно. Наоколо няма свободни маси. Дори едно местенце няма, където да седна. Неописуем шум, задушно и задимено (дори за загрубелите сетива на закоравял пушач).

Оставих чашата на плота до касата, захлупих я с чинийката и си тръгнах. Телефонът ме спаси, понеже зазвъня, докато излизах. Иначе щях да погледна назад и да я видя как се превива от кикот.

Борислав Борисов
22.01.2010

  • http://photonicx.com/ cx

    Трябваше да й оставиш бакшиш, за да е иронията пълна…

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Нямах повече дребни, освен няколко жълти стотинки…

  • http://bobi-tashev.blogspot.com/ Ташев

    Така е! И не само в столицата. В моя град, в кафенетата където ходя, сякаш на момичето зад бара и е виновен цял свят, че не е учила и за това сега прави кафе. Пуфка, охка и се ядосва на клиентите, че трябва да ги обслужва. Ужасно е! Не знам за другите градове, но аз лично останах очарован от обслужването в град Шумен например. За 2 вечери посетих 3 заведения, а обслужването беше страхорно! Чудя се обаче дали беше такова, защото бяхме от друг град, или защото попринцип си е.

  • http://venimus.wordpress.com/ Venimus

    @Ташев всъщност по-доброто обслужване в малките градове е обяснимо с факта, че там сервитьорките всички ги познават и ако се държат арогантно почват да ги говорят, освен това те там са нещо като постоянен контингент. Има определен брой които минават през всички по-популярни заведения в “кариерата” си. 1 година в това барче, другата в другото и за няколко години ги обикалят всичките. Разбира се, в даден момент те приемат това за своя постоянна професия и оценяват напредъка в кариерата на базата на това в колко елитно заведение работят. Така ги научават работодателите и некултурните бързо изпадат от схемата. Освен това конкуренцията е доста голяма и се стараят да не загубят единственото с което могат да се занимават в тоя град.

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Ех, де да беше и в София така.

  • http://www.ivanchevski2.com/ Кристиян Иванчевски

    Кое е заведението?

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Има ли значение? :)