Павилионът на обречените (2008 г.)

ам са още в шест без пет. Сутринта. Всеки сезон. Будят квартала, докато чакат продавачката да отвори. Понякога са само 4-5, друг път са десетина.
Кресливи, прегракнали, некъпани от седмица, неизтрезнели от месеци. Задължително самодоволни. Мъже на около 60 години. С непоклатимо самочувствие. С патос на поп-фолк зомбита. С многотомен речник на вулгаризмите. Вероятно го съхраняват в шкембетата си.
В шест без две продавачката с гърлен кикот започва да им налива по една двойна. Домашно модифицирана. В шест и десет владетелката на павилиона вече е минала на щастливо грухтене. След четвърт час пластмасовите чаши се търкалят по шосето. Заводският автобус поглъща няколко обречени тела от спиртосаната групичка.
Останалите са бюргери. Отиват да спят.

Там са още в шест без пет. Сутринта. Всеки сезон. Будят квартала, докато чакат продавачката да отвори. Понякога са само 4-5, друг път са десетина.

Кресливи, прегракнали, некъпани от седмица, неизтрезнели от месеци. Задължително самодоволни. Мъже на около 60 години. С непоклатимо самочувствие. С патос на поп-фолк зомбита. С многотомен речник на вулгаризмите. Вероятно го съхраняват в шкембетата си.

В шест без две продавачката с гърлен кикот започва да им налива по една двойна. Домашно модифицирана. В шест и десет владетелката на павилиона вече е минала на щастливо грухтене. След четвърт час пластмасовите чаши се търкалят по шосето. Заводският автобус поглъща няколко обречени тела от спиртосаната групичка.

Останалите са бюргери. Отиват да спят.

__________

Това е един от последните текстове в предишния ми блог, от февруари 2008 г.  Публикувам го отново в чест на всички онези прекрасни хора, които вече близо две години ме питат къде ми е блогът, защо е изчезнал и няма ли да го възстановя. Благодаря ви, приятели!

Борислав Борисов
12.12.2009

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Така е… Всеки ден, за съжаление. А после се питаме защо 75 процента от хората у нас са с депресии, ако не и с неврастении…

  • Борислав Борисов

    Така е… Всеки ден, за съжаление. А после се питаме защо 75 процента от хората у нас са с депресии, ако не и с неврастении…

  • PetyaIvanova

    Тъжно е, но си мисля, че обръщайки се с усмивка, вперил поглед в другото отражение на света, пречупено през погледа на твоя свят, с вяра в малките неща, можем да победим депресията и да се отворим и за шарените квадратчета зад сивкавия отнък на улицата :-)

  • PetyaIvanova

    Тъжно е, но си мисля, че обръщайки се с усмивка, вперил поглед в другото отражение на света, пречупено през погледа на твоя свят, с вяра в малките неща, можем да победим депресията и да се отворим и за шарените квадратчета зад сивкавия отнък на улицата :-)