Профилактика на щастието

shtastieto

Нормативистката идеология на щастието налага постигането му чрез  интериоризирана принуда.  Следва задължителното му поддържане чрез самоотвержена консумация и стандартизирани формални процедури на сублимация – до пълно изтощение на екзистенциалните ресурси, до себеотвержен отказ от индивидуална алтернатива, до тотална онтологична зависимост.

Попкултурният продукт “щастие” е материален, веществен, опредметен, онагледен, измерим е и има цена. Неговото най-важно качество е наличието в определено количество. Неговият най-страшен враг е онова състояние на индивида, което (в не особено популярната литература) се нарича личност.

Извънидеологическото състояние на щастие е друга тема. Вероятно е и тема от друга социокултурна реалност. Това обаче не би трябвало да пречи на съвременния образован, ерудиран и уважаващ себе си човек понякога да се замисля над принудите, които средата ласкаво му е вградила.

Борислав Борисов
13.10.2010

  • http://www.facebook.com/svetla.encheva Svetla Encheva

    Щастие като реифициране на социален стандарт/принуда versus щастието като дух.

    Елиас наистина ще ти се услади, между другото. Това го казвам по повод на интериоризираната принуда.

    • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

      Ще чета Елиас скоро, надявам се. :)

  • Pingback: Гордиев възел « Блог на Zelenkroki