Таксиметров късмет

Днес беше третият случай през последните 21 месеца, когато попадам на невероятен таксиметров шофьор.

В късното лято на 2008 г. ме вози един от създателите на българския рок. Въпреки че душата ми се сви в неистов гърч заради неговата съдба, помня пътуването си с този човек с гордост, защото успях, сякаш, да го впечатля с познанията си за най-новата (половин век) история на българската култура.

На 20-годишнината от 10 ноември ме вози философ, когото съм срещал в началото на професионалната си кариера. За жалост, по средата на пътя ни музиката по радиото спря  и се наложи да чуем продължението на политически разговор. Имената и гласовете на участниците в него ни накараха да замълчим отчаяно.

Днес ме вози съвсем млад човек, временно прекъснал студент в областта на аудиовизията. Разпалено анализирахме шедьовъра “Боен клуб” и за първи път от много време насам не ми се наложи да обяснявам термини и концепции, да симплифицирам до побъркване… Най-радостното е, че скоро ще четем блога на този много умен младеж. Дано.

Борислав Борисов
15.06.2010