Днес беше третият случай през последните 21 месеца, когато попадам на невероятен таксиметров шофьор.
В късното лято на 2008 г. ме вози един от създателите на българския рок. Въпреки че душата ми се сви в неистов гърч заради неговата съдба, помня пътуването си с този човек с гордост, защото успях, сякаш, да го впечатля с познанията си за най-новата (половин век) история на българската култура.
На 20-годишнината от 10 ноември ме вози философ, когото съм срещал в началото на професионалната си кариера. За жалост, по средата на пътя ни музиката по радиото спря и се наложи да чуем продължението на политически разговор. Имената и гласовете на участниците в него ни накараха да замълчим отчаяно.
Днес ме вози съвсем млад човек, временно прекъснал студент в областта на аудиовизията. Разпалено анализирахме шедьовъра „Боен клуб“ и за първи път от много време насам не ми се наложи да обяснявам термини и концепции, да симплифицирам до побъркване… Най-радостното е, че скоро ще четем блога на този много умен младеж. Дано.
One reply on “Таксиметров късмет”
[…] След лекциите отидохме с близкия ми приятел и колега С. в “Пролет” да изпием по едно малко коняче по случай епохалното събитие. По булеварда пред паметника на Съветската армия се разхождаха хора в невиждано приподвигнато настроение. Почерпката ни беше скромна и кратка (до към 19.00), защото бързахме да се приберем по домовете си: трябваше да гледаме най-важното издание на “По света и у нас” в цялата му история; тогава (а и сетне) държавата се управлаваше чрез телевизора. В онези времена от “Орлов мост” до “Надежда” се стигаше за половин час с градски транспорт, но аз триумфално се прибрах с такси. […]