Трансфер на 222 думи за “Стъклен дом”

Първата част от публикацията ми за телевизионния сериал “Стъклен дом” от 12 април 2010 г. е преписана на 15 април 2010 г. в комерсиален сайт. Фрагменът от текста е пренесен механично (222 думи, до първата четвърт от първото изречение в третия абзац), без по какъвто и да било начин да са спазени условията на лицензията за свободно споделяне.

Лицензионното споразумение “Creative Commons – признание – некомерсиално – без производни произведения, 2.5, България”, с което се уреждат авторските права върху съдържанието в този блог, е посочено тука чрез хипервръзка под основното съдържание, видима и достъпна от всяка страница в сайта. Неговите клаузи определят:

Можете свободно:
  • да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението,
Съгласно следните условия:
  • Признание — Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
  • Некомерсиално — Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.
  • Без производни произведения — Произведението не може да бъде променяно, преработвано или надграждано.

В случая са пренебрегнати и трите условия за свободно споделяне:

  • авторът не е посочен (нито с име, нито с линк към източника на цитата);
  • копиращият сайт е комерсиален (съдържа търговски съобщения, които, изглежда, са заплатени от трети лица);
  • произведението е променено (възпроизведен е само фрагмент).

Екранна снимка на публикацията в комерсиалния сайтВляво – екранна снимка (вижда се в оригинален размер след кликване върху умаленото изображение) на публикацията, в която се твърди, че са цитирани мнения от форуми (копираният от тука фрагмент е до снимката на Стефан Данаилов).

Очевидно е, че част от публикацията в този блог е възпроизведена, без да са спазени дори елементарните прила за коректно цитиране (посочване на името на автор и на източника).

Дори да бъде направено логичното (и добронамерено) допускане, че целта на копиращите е била да цитират, а не да възпроизведат пиратски текста, този хуманен ход също води единствено до тъжната констатация, че тези хора не познават общоприетите етични принципи. Време е да ги усвоят, защото етиката и уважението към авторството са стълбовете, върху които се гради битието на съвременната онлайн публичност, а и на всяка друга цивилизована среда за комуникация.

Борислав Борисов
19.04.2010

  • http://www.health.bg Edna

    И какво смяташ да направиш? И от нашия сайт непрекъснато крадат статии. Като направя забележка, слагат линк, който след няколко часа отново махат. Не ми се разправя вече с бездарни, безресурсни и безидейни същества (дали познават етичните принципи не е ясно, важното е, че не им пука за етичните принципи)

  • http://az-pitam.org/nk/ Спас Колев

    Реших да се зачета в закона: ” Чл.24. (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:… 2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.”

    Та, ако съдът тълкува “обичайната практика” в наистина буквален смисъл, посочването на автора съвсем не е задължително… :/

  • http://www.facebook.com/people/Kata-Stanimirova/1338203430 Катя Станимирова

    Има едно важно условие: “освен ако това е невъзможно”. Не познавам закона, но ако зависеше от мен, след “обзор” трябва да има логическа запетая. Според мен може да се използват цитати при критика или обзор – при условие, че се посочи източника и името на автора. Задължението за посочване на източника и автора отпада, когато това е невъзможно. В този случай, в тежест на използвалият цитати е да докаже, че съществува хипотезата на невъзможност да се посочи източника и автора, когато това не е сторено. Като пример се сещам за т.н. “народно творчество” или “неизвестен автор”.
    Отделно от горното, втората част на текста въвежда принцип на пропорционалност. В противен случай само си представете колко литературни произведения биха се препечатвали под оправданието, че всъщност представляват цитати, и без да се дължи възнаграждение на автора.

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Нямам намерение да ангажирам почитаемото родно правосъдие с този дребен и незначителен казус. Надявам се, обаче, че неговото разискване от етична и правна гледна точка е полезно за всички.
    Благодаря ви за интересните и задълбочени коментари.

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    А в случая авторът е предоставил подробни указания при какви условия предоставя правото на безплатно ползване… Оправдание за анонимен копи-пейст липсва в света на правната регулация, още повече пък при наличието на легален начин да се посочи източник и да се ползва съдържанието безвъзмездно, тоест да се упражни елементарна етика… :)

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    А в случая авторът е предоставил подробни указания при какви условия предоставя правото на безплатно ползване… Оправдание за анонимен копи-пейст липсва в света на правната регулация, още повече пък при наличието на легален начин да се посочи източник и да се ползва съдържанието безвъзмездно, тоест да се упражни елементарна етика… :)