От мазето към тавана на културата

Купих си нова клавиатура, а с нея има и подарък – мишка. Интерфейсно съм повече от щастлив, а културноисторически наивно учуден (рядко ми се случва). С чудесните периферни устройства се сдобих в мазето на бившето кино “Култура” (първи салон). Преди 4 години си купих компютър от бившето кино “Култура” (втори салон). Последният филм, който гледах (с още 2 зрители в салона) в кино “Култура” беше “Тотално затъмнение” на Агнешка Холанд. Докато го гледах, вместо да се шашна от няколкото легендарни “скандални” кадъра, бях потънал в размисли доколко празният салон символизира победата на дигиталната култура.

На сградата, в която днес са двата високотехнологични магазина, й върви на технически намеси в културното битие. Повече от две десетилетия на нейния таван бяха предавателите, с които се заглушаваха емисиите на български език на “Свободна Европа”, “Гласът на Америка”, “Дойче Веле”, “Би Би Си” и друите "вражески” радиостанции. Дълги години (докато бях юноша) мечтеах да попадна на този таван и да видя очите на хората, които работят за културната изолация на обществото ни… На първи март, четвърт век по-късно, от мазето на същата (все по-богата на история) сграда си купих устройства, които служат на индивидуалната ми свобода на достъп до света. Явно, все пак, нещо, което би могло да бъде възприето като добро, се е случило при дългото ми изкачване по стръмната вита стълба между собствените ми биографични мазета и тавани.

Преди 20 години в интервю на Стивън Ашли от световната служба на “Би Би Си” надълго и нашироко, наперено и убедено обяснявах защо няма да емигрирам. Проминентният журналист толкова се изненада, че пусна цялото интервю без съкращения в глобалния ефир. Днес, докато чаках близо час на метростанция в центъра на столицата любимото си човешко същество, се радвах, че все още не съм се сдобил с телефон, от който може да се туитва: репортажът щеше да разказва мрачно за просещи цигуларки и пияни ученици. Ще ви го спестя (без друго вече доста текст изписах, явно клавиатурата наистина е много удобна).

Честита Баба Марта!

Борислав Борисов
1.03.2010

  • Бени

    Трябва все по-често да ти се чупят клавиатурите, за да пишеш така прекрасно. Нищо по-хубаво не бях чела днес, а аз чета много. Който журналист си го може – ами може си го и това е. Другите да се учат, за да четем качествени материали, т.е. смислени, живи.

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Благодаря, поласкан съм силно! Предишната ми клавиатура (IBM) издържа близо десетилетие. А днешната нова клавиатура ми струва една надница. Шансовете за качествено писане са изконсумирани. :)

  • Канадски

    Ти от колко време не си писал във вестник?

  • http://az-pitam.org/nk/ Спас Колев

    Фолклорен принос към историята на сградата: Ако не е станало някакво объркване при устното препредаване, преди войната горните етажи са се използвали от Министерството на просветата. Според прадядо ми, дребен чиновник там по това време, хамалите, които качвали голяма метална каса по стълбите, я изпуснали и тя се ударила в стената към площата, изкъртвайки части от стената навън.

    По същото време през зимата било обичайно на площада да продават наливна греяна ракия. На слизане от трамвая сутрин хората пиели по едно малко за сгряване. (Това, по повод на пияните ученици. :) )

  • Kativanova

    И аз не туитвам през телефон и даже вече изобщо не туитвам и имам свободата да въздъхна спокойно след такъв текст :)

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    1 слънчев цикъл.

  • http://borislavborissov.eu/ Борислав Борисов

    Площад “Славейков” е бил (и беше) невероятно красиво градско пространство.

  • Pingback: Отново на кино « Блог на Zelenkroki

  • Pingback: Спомен за „На седмото небце“ | К+